Надежда в поезията
В срещата ми с Мариса Дейвис през 2017 година се почувствах като свидетел на нещо необикновено. Тя беше млада поетеса, наскоро завършила университета Вандербилт, тогава още беше в началото на своя път. Въпреки това, когато тя прочете стиховете си, почувствах, че светът около нас се разтваря, а цветността му се възвръща. Не можех да повярвам, че тази силна, мъдра гласова е на толкова ранна възраст, и това се запечата в съзнанието ми. В нейното стихотворение, което тогава запомних, имаше една силна мисъл: „Дори пепелта може да издигне храм“. Тази мисъл ми остана като символ на надеждата — дори в най-големите разрушения, може да се намери семето на ново начало. Тази идея за възможността за растеж, скрита в моментите на разруха, е като пулс, който преминава през цялата й дебютна колекция „Краят на империята“. В нея Мариса се превъплъщава в глас, който говори за духовното и домашното, за обреченото и за смелостта, за земята и за небесата. Тази книга е като пътешествие — тя ни води от малките градове на Кентъки до апокалипсисите, случващи се в Бейрут, като ни среща с невидимите рани на света и с надеждата, която все още проблясва вътре в тях. Тя използва езика си, за да търси думи, които да разчупят безнадеждността и да събудят въображението за възможност. Когато разговарях с нея за книгата, Мариса обясни, че е искала да намери език, който да отнеме усещането за безпомощност, което често ни обзема днес. Поезията за нея е инструмент за въображение и съпричастност, за да можем да видим светлината дори в най-тъмните моменти. В нейните стихове, като в една сложна мрежа, се преплитат гласове — на библейски фигури, митологични герои, дори и на обикновени предмети като червен пипер. Тя обяснява, че тези гласове й помагат да погледне към себе си и към света с различни очи, да намери общото в различното и да създаде мостове между миналото, настоящето и бъдещето. Тази многообразност на гласовете, които използва, е като музика — тя създава хармония, която резонира в сърцето. За нея формата е първият контакт на читателя с произведението, преди дори да разбере съдържанието. Всяка поезия е като карта, която трябва да бъде изследвана, за да се разбере цялата й дълбочина. Тя използва пространството на страницата като средство за разказване — разчупва структурата, за да изрази сложността и обема на темите си. Това е нейният начин да създаде топография, която води читателя през безкрайни пейзажи на емоции и идеи. Когато говорим за поезия и нейното място в света, Мариса цитира Одри Лорд, която казва, че поезията е начинът, по който даваме име на безименните неща, за да можем да мислим. За нея, колекцията е опит да назове системите на насилие, които често остават невидими — системите, които ни оплетат в мрежи от социална несправедливост. Тя се стреми да създаде пространство за надежда, за да можем да се борим за по-добър свят, като вярваме, че всеки от нас има дълг към другите и към земята. Обсъждайки връзката между поезия и империя, Мариса подчертава, че езикът е инструмент за създаване на реалността. Поезията може да разчупи властта, да разобличи лъжите и да създаде нови перспективи. Тя е начин да се противопоставим на доминацията, да изразим съпричастност и да създадем мостове на разбиране. В този смисъл, поезията не е просто изкуство — тя е акт на съпротива и на надежда. Мариса говори за колективното „ние“, което иска да стане — за хората, които трябва да се обичат, да се борят и да се събират заедно. Тя мечтае за свят, в който хората ще могат да живеят свободно, без страх и насилие, в хармония с природата и помежду си. За нея, това е голямата й надежда — да създадем общество, в което всеки ще се чувства като част от едно цяло, където любовта и съпричастността ще бъдат основните ценности. Тази поетична визия за бъдещето е като светлина в мрака — тя ни напомня, че дори и в най-тъмните времена, надеждата и съпротивата могат да създадат нов свят, по-справедлив и по-любящ. За Мариса, колективното „ние“ е бъдещето, към което трябва да се стремим, и в това желание се крие силата да променим света.
|
|
Експресивно
Гергана Димитрова призовава за повече български автори на гръцки език
В контекста на активното участие на България в 22-рия Панаир на книгата в Солун, Гергана Димитрова, издател и зам.-председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“, изрази надежда за увеличаване на преводите на български автори на г ...
Валери Генков
|
Експресивно
„Букър“ 2026: Светът очаква победителя в най-престижната награда за преводна литература
Международната награда „Букър" продължава да бъде важен акцент в света на литературата, като тази година отбелязва десетата си годишнина в сегашния формат. Наградата, която е призната за най-влиятелното отличие за преводна литература, ще обяви победителя ...
Валери Генков
|
Свилен Огнянов представя дебютната си книга и свързва научното познание с въображението
Добрина Маркова
|
Експресивно
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва патронния си празник с награди и събития
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) се подготвя за празнични събития, свързани с патронния си празник на 11 май, когато се отбелязва Денят на светите равноапостоли Кирил и Методий. Тази година библиотеката ще връчи и своит ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Виетнамските бежанци и американската идентичност през 80-те години
В 80-те години на миналия век, американските деца, разглеждащи книжните рафтове, може да са попаднали на заглавия като "Виетнам: Бежанците по лодките търсят дом" или "Моят най-добър приятел, Дук Тран". С пристигането на виетнамски бежанци в Съединените щати в ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Хари Потър. Втори сезон следва, но кой ще играе Лорд Волдемор?
Телевизионният сериал, вдъхновен от магическия свят на Хари Потър, продължава да привлича вниманието на феновете с новини за втори сезон. Според информация от HBO, снимките на новия сезон ще стартират през есента на настоящата година. Въпреки че заглавието на ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Реалити телевизията – истина, сценарий или добре режисиран театър?
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Шумен организира Алея на книгата с нови детски заглавия и възстановява библиотеката след ремонт
Добрина Маркова
|
Община Шумен подготвя вълнуваща инициатива, която ще се проведе в Градската градина от 11 до 13 май. „Алея на книгата“ е част от празничната програма, посветена на Деня на Шумен, и обещава да бъде привличателно събитие за всички любители на литературата.
На открито, в приятна обстановка, издателство „Меченосец“ ще представи две нови детски книжки. Тези произведения са създ ...
|
Златното мастило
Доц. Ангел Джонев за значението на Западните български покрайнини в нов сборник с 24 изследвания
Добрина Маркова
|
|
14:04 ч. / 29.08.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 43661 |
|
В срещата ми с Мариса Дейвис през 2017 година се почувствах като свидетел на нещо необикновено. Тя беше млада поетеса, наскоро завършила университета Вандербилт, тогава още беше в началото на своя път. Въпреки това, когато тя прочете стиховете си, почувствах, че светът около нас се разтваря, а цветността му се възвръща. Не можех да повярвам, че тази силна, мъдра гласова е на толкова ранна възраст, и това се запечата в съзнанието ми. В нейното стихотворение, което тогава запомних, имаше една силна мисъл: „Дори пепелта може да издигне храм“. Тази мисъл ми остана като символ на надеждата — дори в най-големите разрушения, може да се намери семето на ново начало.
Тази идея за възможността за растеж, скрита в моментите на разруха, е като пулс, който преминава през цялата й дебютна колекция „Краят на империята“. В нея Мариса се превъплъщава в глас, който говори за духовното и домашното, за обреченото и за смелостта, за земята и за небесата. Тази книга е като пътешествие — тя ни води от малките градове на Кентъки до апокалипсисите, случващи се в Бейрут, като ни среща с невидимите рани на света и с надеждата, която все още проблясва вътре в тях. Тя използва езика си, за да търси думи, които да разчупят безнадеждността и да събудят въображението за възможност.
Когато разговарях с нея за книгата, Мариса обясни, че е искала да намери език, който да отнеме усещането за безпомощност, което често ни обзема днес. Поезията за нея е инструмент за въображение и съпричастност, за да можем да видим светлината дори в най-тъмните моменти. В нейните стихове, като в една сложна мрежа, се преплитат гласове — на библейски фигури, митологични герои, дори и на обикновени предмети като червен пипер. Тя обяснява, че тези гласове й помагат да погледне към себе си и към света с различни очи, да намери общото в различното и да създаде мостове между миналото, настоящето и бъдещето.
Тази многообразност на гласовете, които използва, е като музика — тя създава хармония, която резонира в сърцето. За нея формата е първият контакт на читателя с произведението, преди дори да разбере съдържанието. Всяка поезия е като карта, която трябва да бъде изследвана, за да се разбере цялата й дълбочина. Тя използва пространството на страницата като средство за разказване — разчупва структурата, за да изрази сложността и обема на темите си. Това е нейният начин да създаде топография, която води читателя през безкрайни пейзажи на емоции и идеи.
Когато говорим за поезия и нейното място в света, Мариса цитира Одри Лорд, която казва, че поезията е начинът, по който даваме име на безименните неща, за да можем да мислим. За нея, колекцията е опит да назове системите на насилие, които често остават невидими — системите, които ни оплетат в мрежи от социална несправедливост. Тя се стреми да създаде пространство за надежда, за да можем да се борим за по-добър свят, като вярваме, че всеки от нас има дълг към другите и към земята.
Обсъждайки връзката между поезия и империя, Мариса подчертава, че езикът е инструмент за създаване на реалността. Поезията може да разчупи властта, да разобличи лъжите и да създаде нови перспективи. Тя е начин да се противопоставим на доминацията, да изразим съпричастност и да създадем мостове на разбиране. В този смисъл, поезията не е просто изкуство — тя е акт на съпротива и на надежда.
Мариса говори за колективното „ние“, което иска да стане — за хората, които трябва да се обичат, да се борят и да се събират заедно. Тя мечтае за свят, в който хората ще могат да живеят свободно, без страх и насилие, в хармония с природата и помежду си. За нея, това е голямата й надежда — да създадем общество, в което всеки ще се чувства като част от едно цяло, където любовта и съпричастността ще бъдат основните ценности.
Тази поетична визия за бъдещето е като светлина в мрака — тя ни напомня, че дори и в най-тъмните времена, надеждата и съпротивата могат да създадат нов свят, по-справедлив и по-любящ. За Мариса, колективното „ние“ е бъдещето, към което трябва да се стремим, и в това желание се крие силата да променим света.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Хасан Дудар изследва мигрантския опит и идентичността на палестинските американци в Толиедо
Книгата "Carryout" на Хасан Дудар е дебютен сборник, който проследява живота на палестинско-ливанска фамилия в Толиедо, Охайо. Дудар поставя мигрантския опит в сърцето на произведението си и предлага дълбок анализ на разселването и принадлежността в арабската ...
|
Избрано
Проектът The Line в Саудитска Арабия се преосмисля за хъб за дата центрове
Проектът The Line, планиран за северозападна Саудитска Арабия, е пример за амбициозно архитектурно начинание, което съчетава футуристични идеи с авторитарни амбиции. Въпреки че проектът е обявен за иновация в градското планиране, информацията за забавянето на ...
|
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
|
Ако сте поропуснали
Христофор Колумб привлечен към Северна Америка от миризмата на Сасафрас
Северна Америка, според една устойчива легенда, е била първоначално открита от европейците благодарение на своя аромат. Според разказа, Христофор Колумб е бил привлечен към бреговете на континента от силната, подобна на канела миризма на дървото Сасафрас ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |